Опытна физика съ 368 хубавы чрьтежи / Съставена на французскый языкъ отъ А. Гано, а прѣведена отъ І. Груевъ.

Опытна физика съ 368 хубавы чрьтежи
Прѣдговоръ
Прьва книга. Общы свойства на тѣла-та и всемірно притяженіе
Глава I. Прѣдварителны познанія
1. Прѣдмѣтъ на физикѫ
2. Вещество, тѣло, масса, прътность
3. Просты тѣла и сложны тѣла
4. Съставъ на тѣла-та, чястицы, атоми, чястичны силы
5. Различно състояніе на тѣла-та
6. Явленія, тѣхны причины, невѣсомы влагы
7. Раздѣленіе на физикѫ-тѫ
Глава II. Общы свойства на тѣла-та
8. Протяженность
9. Непроницаемость
10. Дѣлимость
11. Шюпливина
12. Приложеніе на шюпливинѫ-тѫ, цѣдила
13. Свиваемость (сгнетаемость, compressibilité)
14. Жилавина (elastisité, упрѫгость)
15. Приложеніе на жилавинѫ-тѫ
Глава III. За движенія-та, силы-ты и тѣхны-ты дѣйствія
16. Покой и движеніе
17. Различны видове движенія
18. Равномѣрно движеніе
19. Измѣняемо движеніе
20. Самонедѣянность на вещество-то (inetrie)
21. Приложеніе на самонедѣятелность-тѫ
22. Силы, двигателіе, съпротивленія
23. Отличителны свойства на силы-ты
24. Мѣра на силы-ты въ кылограммы, динамометръ
25. Силы равнодѣйствуѭщы и просты
26. Стойность или голѣмина на равно дѣйствуѭщѫ-тѫ на съставителны силы, параллелограммъ на силы-ты
27. Друго дѣйствіе на параллелограммъ на силы-ты
28. Случяй, кога силы дѣйствуватъ успорядно, величина на равнодѣйствуѭщѫ-тѫ
29. Равновѣсіе на силы
30. Срѣдобѣжна сила
31. Дѣйствія на срѣдобѣжнѫ-тѫ силѫ
32. Отчто земя-та да е сплескана при полюсыты си?
Познанія за лостове-ты
33. Механика, машины
34. Лостове
35. Лость отъ третій строй
36. Различны приложенія на лостове-ты
Глава IV. Всемірно притяженіе и тяжесть
37. Всемірно притяженіе
38. Тяготѣніе, негово дѣйствіе възъ движеніе-то на небесны-ты свѣтила
39. Тяжесть
40. Вѣсъ-тъ на тѣла-та расте отъ екватора камъ полюсы-ты
41. Отвѣсны и хоризонталны чрьты
42. Отвѣсъ, негово употрѣбленіе
43. Вѣсъ на тѣла-та
44. Срѣдоточіе за тяжесть
45. Опытно опрѣдѣленіе на срѣдоточіе-то за тяжесть
46. Равновѣсіе на тяжкы тѣла
47. Различны състоянія на равновѣсіе
48. Примѣри за стойко равновѣсіе
49. Мѣрила
50. Условія, кои-то едны добры кѫпьны трѣбува да удовлетворявать
51. Срѣдство за да ся опытва да ли сѫ равны двѣ-тѣ рамена на кобылицѫ-тѫ
52. Двойно тегленіе
53. Кюентензовы кѫпьны
Глава V. Закони за паданіе на тѣла-та, наведена площь, махало
54. Закони за паданіе на тѣла-та въ праздно пространство
55. Наведена площь
56. Доказателство на 2-ый законъ за паданіе на тѣла-та по наведенѫ площь
57. Доказателство на вторый и третій законы за паданіе на тѣла-та съ атвудовѫ машинѫ
58. Махало (pendule)
59. Просто махало и сложно махало
60. Закони за люлѣянія-та на махало-то, галилеево съглядваніе
61. Опытваніе на законы-ты за махало-то
62. Мѣреніе напряженія-тя на тяжесть-тѫ
63. Приложенія на законы-ты за махало
64. Метрономъ
Глава VI. Чястично притяженіе и явленія, кои-то зависять отъ него
65. Сцѣпленіе и сродство
66. Слѣпаніе
Власнина (capillarité), Просмукваніе
67. Власны явленія
68. Закони на власнинѫ-тѫ
69. Дѣйствія отъ власнинѫ
70. Поглъщаніе и попиваніе
71. Явленія, кои-то ставать отъ попиваніе
Глава VII. Особены свойства на тврьды тѣла
72. Ягкость
73. Коравина
74. Провлѣкаемость (Ductilité)
75. Ковкость
Втора книга. Хыдростатика
Глава I. За налѣганія-та, кои-то мокры-ты тѣла правять и прѣдавать
76. Прѣдмѣтъ на хыдростатикѫ-тѫ
77. Отличителны свойства на мокры-тѣ тѣла
78. Начяло за равенство на налѣганіе-то, или паскалево начяло
79. Слѣдствіе и опытваніе на паскалево-то начяло
80. Налѣганіе, кое-то става отъ тегло-то на мокры-ты тѣла
81. Налѣганія на странѫ, хыдравлическа врьтѣшка
82. Напираніе, кое-то правять мокры тѣла, отдолѣ нагорѣ
83. Налѣганія-та, кои-то ставать отъ мокры тѣла невисять отъ формѫ-тѫ на ссѫдове-ты
84. Опытъ съ паскалевѫ бъчвѫ
85. Хыдравличестый прессъ
Глава II. Равновѣсіе у мокры тѣла
86. Условія за равновѣсіе у мокры тѣла
87. Равнище на мокры тѣла
88. Равнище истинско и равнище видимо
89. Равновѣсіе на мокры тѣла у скачены ссѫдове
90. Случяй кога скачени-ти ссѫдове дрьжять различны мокры тѣла
91. Равновѣсіе на нѣколко мокры тѣла напластены едно възъ друго
92. Мѣрило за водно равнище
93. Мѣрило за равнище съ въздушно мѣхурче
94. Водоскоци
95. Теченіе на водѫ-тѫ, извори и кладенци
96. Артезіанскы кладенци
Глава III. Налѣганія, кои-то трьпять потопены тѣла, относително тегло, ареометри
97. Явленіе, кое-то става отъ налѣганіе на мокры тѣла възъ потопены у тѣхъ тѣла
98. Архымедово начяло, хыдростатическы кѫпьны
99. Равновѣсіе на потопены тѣла и на тѣла, кои-то плувать
100. Лудіонъ или картезіевъ водолазъ
101. Плувателный мѣхуръ на рыбы-ты
102. Плуваніе
Относително тегло, ареометри
103. Относително тегло
104. Опрѣдѣляваніе относителны тегла на тврьды тѣла
105. Опрѣдѣляваніе относителны тегла на мокры тѣла
106. Употрѣбленіе на относителны-ты тегла
Ареометри съ постоянно тегло
107. Ареометръ на Боме
108. Гей-Люссаковъ алкоолометръ
109. Млѣкомѣръ
Третя книга. За въздухообразны-ты
Глава I. Свойства на въздухообразны-ты, атмосфера, барометри
110. За въздухообразны-ты изобщо
111. За въздуха
112. Расширителна сила на въздуха
113. Тегло на въздуха
Атмосфера, опыти, кои-то доказвать тегло-то и
114. Съставъ на атмосферѫ-тѫ
115. Атмосферно налѣганіе
116. Распукни мѣхуръ
117. Магдебургскы полѫклѫба
Мѣреніе на атмосферно-то налѣганіе, Барометри
118. Торричелліева цѣвь
119. Мѣреніе на атмосферно-то налѣганіе въ кылограммы
120. Паскалеви опыти
Барометри
Барометръ съ паница
122. Фортеновъ барометръ
Барометръ съ цѣвицѫ
124. Условія за да показвать барометри-ти
125. Зачто въ направѫ-тѫ на барометры-ты прѣдпочитать живака?
126. Срѣдня высочина на барометра
127. Причины, кои-то докарвать промѣны на барометрическѫ-тѫ высочинѫ
128. Отношеніе между высочинѫ-тѫ на борометра и между състояніе-то на атмосферѫ-тѫ
129. Барометръ съ стрѣлѫ
130. Мѣреніе высочинѫ-тѫ на планины-ты съ барометръ
131. Высочина на атмосферѫ-тѫ
Явленія, кои-то ставать отъ атмосферно-то налѣганіе
132. Атмосферно-то налѣганіе ся прѣдава камъ всичкы посокы
133. Налѣганіе възъ чловѣческо-то тѣло
Глава II. Мѣреніе еластичнѫ-тѫ силѫ на въздухообразны-ты
134. Маріоттовъ законъ за свиваемость-тѫ на въздухообразны-ты
135. Манометри
Смѣшеніе и растопяваніе на въздухообразны-ты
136. Закони за смѣшеніе на въздухообразны-ты
137. Закони, по кои-то въздухообразны-ты ся смѣшять съ мокры тѣла
Глава III. Уряди, основани врьху свойства-та на въздуха и врьху атмосферно-то налѣганіе
138. Пневматическа машина
139. Мѣреніе стьпеня за разрѣжданіе-то на въздуха у пріемника
140. Различни опыти съ пневматическѫ машинѫ
141. Приложеніе на праздно-то пространство възъ пазеніе хранителны вещества
142. Нагнетателна машина
143. Хероновъ водоскокъ
144. Чючюръ съ прѣсѣкнѫто теченіе
145. Цѣвообразна мастилница
Различни строеве извлаци
146. Смрькало
147. Извлакъ црькало
148. Црькало за пожяръ
149. Извлакъ смрькало и црькало
150. Сифонъ
Глава IV. Аеростати
151. Дѣйствіе на атмосферно то налѣганіе възъ тѣла, кои-то плувать у въздуха
152. Изнамѣреніе на въздушны клѫба
153. Плъненіе и подвиганіе на аеростаты-ты
154. Парашютъ
155. Забѣлѣжителны аеростатическы пѫтуваніѭ
156. Приложенія на аеростаты-ты
Четврьта книга. Акустика
Глава I. Происхожденіе и распространеніе на гласа
157. Прѣдмѣтъ на акустикѫ-тѫ, причина на гласа
158. Распространеніе на гласа изъ въздуха, гласны влъны
159. Едноврѣменно сѫществованіе на гласны влъны
160. Гласъ-тъ не ся распростира изъ праздно пространство
161. Распространеніе на гласа изъ мокры и изъ тврьды тѣла
162. Скорость на гласа изъ въздуха
163. Скорость на гласа изъ мокры и изъ тврьды
164. Отраженіе на гласа
165. Отзывъ и екъ
166. Причины, кои-то измѣнявать напрягнѫтость-тѫ
167. Напрягнѫтость на гласа у трѫбы
168. Носи-гласъ
169. Рогъ за слушяніе
Глава II. Музикаленъ гласъ, физическа теорія на музикѫ-тѫ
170. Разлика между музикаленъ гласъ и между шюмъ
171. Дебели и остри гласове
172. Прѣдѣлъ на гласове, кои-то ухо усѣща
173. Музикална стлъбица, гамма
174. Интервалли, акорди
175. Діапазонъ
Глава III. Трептенія на струны-ты на-прѣкы, струнны орѫдія
176. Трептенія на струны-ты на-прѣкы
177. Закони за трептенія-та на струны-ты на-прѣкы
178. Гласомѣръ, съ кой-то ся опытвать закони-ти за трептенія на струны-ты
179. Струнны орѫдія
Глава IV. Гласны трѫбы и музикалны орѫдія съ вѣтъръ
180. Произвожданіе на гласа у гласны трѫбы
181. Трѫбы съ уста
182. Трѫбы съ языкъ
183. Духало за музикалны орѫдія
184. Вѫзли и трѫбуси
185. Закони за трептенія у гласны трѫбы
186. Орѫдія за свирнѭ съ духаніе
Пята книга. Топлина
Глава I. Общы дѣйствія атъ топлинѫ-тѫ, топломѣри
187. Хыпотеза за причинѫ-тѫ на топлинѫ-тѫ
188. Важность на ученіе-то за топлинѫ-тѫ
189. Общы явленія отъ топлинѫ-тѫ
190. Опыти, кои-то доказвать расширеніе-то
Топломѣри
191. Температура, топломѣръ
192. Строеніе на топломѣръ съ живакъ
193. Бѣлѣжяніе на стьпени-ты на топломѣръ
194. Различны термометрическы стлъбицы
195. Обрьщаніе ремюровы стъпьни и фаранхайтовы стъпьни на стоградусны стъпьни
196. Топломѣръ съ алкоолъ
197. Изборъ, кой-то трѣбува да ся прави между топломѣръ съ живакъ и между топломѣръ съ алкоолъ
198. Условія, кои-то трѣбува да ся пазять при употрѣбленіе на топломѣра
199. Разностни топломѣри
200. Пирометри
Глава II. Лучеотпущаніе на топлинѫ-тѫ
201. Распростираніе на топлинѫ-тѫ на разстояніе
202. Закони за лучеотпущаніе на топлинѫ-тѫ
203. Причины, кои-то докарвать да ся мѣнява напрягнѫтость-та на лучистѫ-тѫ топлинѫ
204. Взаимно прѣподаваніе на топлинѫ-тѫ между всичкы тѣла
Глава III. Отраженіе на топлинѫ-тѫ, мощь у тѣла-та да отражявать, поглъщать и да отпущать топлинѫ
205. Законъ за отраженіе на топлинѫ-тѫ
206. Явленія отъ отраженіе на топлинѫ-тѫ отъ вглѫбнѫты оглядала
207. Отражятелна мощь на различны вещества
208. Поглъщателна мощь
209. Лучеотпущателна мощь
210. Причины ,кои-то измѣнявать мощь-тѫ на тѣла-та да отражявать, поглъщать и да отпущать топлинѫ
211. Различны приложенія
Глава IV. Топлопроводность на тѣла-та
212. Топлопроводность на тврьды-ты тѣла
213. Топлопроводность на мокры, способъ за нагрѣваніе
214. Топлородность на въздухообразны-ты
215. Различны приложенія
Глава V. Мѣреніе на расширенія-та на тврьды, мокры и въздухообразны тѣла
216. Мѣра на расширеніе-то на тврьды
217. Приложенія на расширеніе-то на тврьды
218. Уравнително махало
Расширеніе на мокры-ты
219. Истинско расширеніе и видимо расширеніе на мокры-ты
220. Най-голѣма плътность на водѫ-тѫ
Расширеніе на въздухообразны-ты
221. Големина на расширеніе-то на въздухообразны-ты
222. Различны приложенія на расширеніе-то на въздухообразны-ты
223. Плътность на въздухообразны-ты
Глава VI. Промѣны на състояніе-то на тѣла-та отъ дѣйствіе на топлинѫ-тѫ
224. Топеніе
225. Закони за топеніе-то
226. Скрыта топлина, коя-то ся поглъща въ врѣмя на топеніе-то
227. Втврьдяваніе, негови закони
228. Кристалисваніе
229. Изстудителны смѣшенія
Глава VII. Образованіе на пары-ты мѣреніе на еластичнѫ-тѫ имъ силѫ
230. Пары лѣтливы мокроты и постоянны мокроты
231. Забавно правеніе на пары, кога-то сѫ стиснѫты
232. Мъгновенно испареніе у праздно пространство
233. Прѣдѣлъ на образуваніе-то и на прѫгавинѫтѫ на пары-ты, насытено пространство
234. Праздно пространство и пълно съ въздухъ пространство ся насьщать все съ еднакво количество пары
235. Вѣтрѣніе, причины, кои-то ускорявать
236. Врѣніе
237. Закони за врѣніе
238. Причины, кои-то измѣнявать температурѫ-тѫ за врѣніе
239. Папиновъ котелъ
240. Мѣреніе на прѫгавинѫ-тѫ на воднѫ-тѫ парѫ
241. Скрыта топлина на пары-ты
242. Примѣри за студъ, кой-то излиза кога ся поглъща топлина въ скрыто състояніе
243. Замрьзваніе на водѫ-тѫ и на живака у праздно пространство
Глава VIII. Обрьщаніе на пары-ты и на въздухообразны-ты въ водѫ, прѣваряваніе
244. Причины, кои-то докарвать сгѫстеніе на пары-ты
245. Топлина, коя-то ся отпуща кога ся сгѫщавать пары
246. Стопляваніе съ парѫ
247. Прѣваряваніе, аламбици
248. Обрьщаніе на въздухообразны-ты въ мокры
Глава IX. Относителны топлины, тѣхно мѣреніе
249. Единица за топлинѫ
250. Относителны топлины
251. Опрѣдѣленіе на относителны-ты топлины на тврьды и мокры тѣла
Глава X. Парны машины
252. Изнамѣреніе на парны-ты машины
253. Учястіе на Ватта въ изобрѣтеніе на парнѫтѫ машинѫ
254. Описаніе на машинѫ-тѫ съ двойно дѣйствіе
255. Ексцентрикъ, влѣкло
256. Оправячь съ срѣдобѣжнѫ силѫ
257. Хранителенъ извлакъ
258. Машины съ низско, съ высоко и съ срѣдне налѣганіе
259. Машины безъ задрьжкѫ и машины съ задрьжкѫ
260. Мѣреніе на силѫ-тѫ на парны машины конь-пара
261. Паропроизводитель
262. Плувачь
263. Прѣдзапазителна клапа
264. Пискунъ за обажданіе
Глава XI. Хыгрометрія
265. Прѣдмѣтъ на хыгрометріѭ-тѫ
266. Хыгроскопи или влагомѣри
267. Хыгрометръ съ влакно
268. Хыгрометрическо състояніе на въздуха
Глава XII. Метеорологыческы явленія, кои-то висятъ отъ топлинѫ-тѫ
269. Прѣдмѣтъ на метеорологіѭ-тѫ
270. Срѣдни температуры
271. Топломѣри за най-голѣмѫ и най-малкѫ дневны температуры
272. Причины, кои-то измѣнявать температурѫ-тѫ на въздуха
Облаци, мъгла, дъждъ, роса
273. Какъ ставатъ облаци-ти
274. За дъжда
275. Роса
276. Снѣгъ, скрежъ и съграшица
За Вѣтрове-ты изобщо
277. Названіе на вѣтрове-ты
278. Причина на вѣтрове-ты
279. Правилни вѣтрове, періодическы вѣтрове, измѣняеми вѣтрове
280. Самунъ, хамсинъ или харматтанъ
281. Скорость на вѣтрове-ты
Глава XIII. Извори на топлинѫ и на студъ
282. Слънчева топлина
283. Хымическы съединенія и горѣніе
284. Топлина отъ налѣганіе и отъ ударъ
285. Топлина отъ трьканіе
Извори на студъ
286. Студъ отъ расширеніе на въздухообразны
287. Студъ отъ нощно лучеотпущаніе
Шеста книга. За свѣтлинѫ-тѫ
Глава I. Распростираніе и скорость на свѣтлинѫ-тѫ
288. Свѣтлина, хыпотезы за нейнѫ-тѫ сѫщинѫ
289. Извори на свѣтлинѫ, фосфорность
290. Тьмны, прозрачны, полупрозрачны тѣла, поглъщаніе на свѣтлинѫ-тѫ
291. Простираніе на свѣтлинѫ-тѫ по правѫ чрьтѫ, лѫчи и снопове свѣтлина
292. Сѣнка и полусѣнка
293. Скорость на свѣтлинѫ-тѫ
294. Напряженіе на свѣтлинѫ-тѫ, законъ за намаленіе-то и фотометръ
Глава II. Отраженіе на свѣтлинѫ-тѫ, оглядала
295. Закони за отраженіе на свѣтлинѫ-тѫ
296. Отраженіе-то на свѣтлинѫ-тѫ не е никога пълно
297. Неправилно отраженіе, распрьснѫта свѣтлина
298. Посока, по коѭ-то видимъ тѣла-та
Оглядала
299. Плоскы оглядала
300. Какъ ставать образи у плоскы оглядала
301. Свойства на изображенія-та у плоскы оглядала, истинскы изображенія и присторны изображенія
302. Сложны изображенія у стъклены оглядала
303. Отраженіе отъ полупрозрачны тѣла
Кривы оглядала
304. Вглѫбнѫты оглядала
305. Огнище на вглѫбнѫты оглядала
306. Спрягнѫто огнище
307. Присторно огнище
308. Какъ ставать изображенія у вглѫбнѫты оглядала
309. Какъ ставать изображенія у испѫкнѫлы оглядала
Глава III. Прѣломленіе на свѣтлинѫ-тѫ
310. Явленіе от прѣломленіе
311. Прѣломителны тѣла, причина на прѣломленіе
312. Опытны доказателства на прѣломленіе-то
313. Различны явленія отъ прѣломленіе
314. Случяй, въ кой-то прѣломленіе-то ся промѣнява на отраженіе
315. Миражь
Глава IV. Явленіе отъ прѣломленіе прѣзъ призмы и прѣзъ сферическы стъкла
316. Срѣды съ плоскы успорядны лица
317. Призмы
318. Посока на свѣтлы-ты лучи прѣзъ призмы
Сферическы стъкла
319. Различны видове стъкла
320. Главна ось, оптическо срѣдоточіе, полѣгаты оси
321. Посока лучи-ты у двоеиспѫкнѫлы стъкла, огнища
322. Спрягнѫто огнище
323. Присторно огнище
324. Начяла, искараны изъ свойства-та на двоеиспѫкнѫлы стъкла
Правеніе на изображенія у стъкла-лещы
325. Истинскы двоеиспѫкнѫлы стъкла у двоеиспѫкнѫлы стъкла
326. Присторны изображенія у двоеиспѫкнѫлы стъкла
327. Двоевглѫбнѫты стъкла, огнища и изображенія
Приложенія на стъкла-та
328. Прѣломленіе на топлородны-ты лучи
329. Фарове
Глава V. Разложеніе на свѣтлинѫ-тѫ въ призмы
330. Слънчевъ спектръ
331. Седъмь-тѣ шярове на спектра сѫ прости
332. Свѣтливы, топлородны и хымическы свойства на спектра
333. Съединеніе на шярны-ты лучи въ бѣлѫ свѣтлинѫ
334. Нютонова теорія за изясненіе какъ тьмны тѣла ся глядать на различны шярове
335. Обагреніе на прозрачны тѣла
336. Доплънителни шярове, случяйны изображенія
337. Иррадіація, нейны явленія
338. Дѫга
Глава VI.Врѣдителны свойства отъ обагреніе у стъклата, ахроматизмъ
339. Абберація или разсѣяніе отъ прѣломляемость
340. Ахроматическы стъкла
341. Аберрація отъ облость
Глава VII.Приложенія на свойства-та на стъкла-та и на оглядала-та
342. Оптическы инструменти
343. Общый съставъ на оптическы-ты уряды
344. Галилеева или приблизителна трѫба
345. Астрономическа трѫба
346. Земна зрителна трѫба или длъгоглядъ
347. Телескопъ
348. Хершелевъ телескопъ
349. Простъ микроскопъ
350. Сложенъ микроскопъ
351. Изобрѣтеніе и употрѣбленіе на микроскопа
Глава VIII. Оптическы уряди за растухѫ
352. Магыческый фенеръ
353. Фантасмагорія
354. Полиорама и изчезаѭщи образи
355. Фото-електричезкый микроскопъ
356. Тьмна стая
357. Право положеніе на изображеніе-то у тьмнѫ-тѫ стаѭ
358. Тьмна-стая за носеніе
Дагерреотипъ
359. Изнамѣреніе на дагерреотипа
360. Дагерровъ способъ
361. Фотографія възъ хартіѭ
362. Діорама
363. Живи и неосязаеми спектрове на Г. Робена
Глава IX. Зрѣніе и Стереоскопъ
364. Устройство на око-то и механизмъ на зрѣніе-то
365. Разстояніе за ясно зрѣніе, кѫсогляди и далекогляди
366. Видѣніе съ двѣ очи
367. Стереоскопъ
Седма книга. Магнетизмъ
Глава I. Свойства на магниты-ты
368. Естественни магнити и искуственни магнити
369. Расподѣленіе на магнитнѫ-тѫ силѫ у магниты-ты
370. Хыпотезѫ за двѣ магнитны влагы; закони за тѣхны-ты взаимны тегленія и тласканія
371. Влияніе на магниты-ты възъ магнетическы вещества
372. Задрьжятелна или стягателна сила
Глава II. Земный магнетизмъ, Буссолы
373. Посока на магниты-ты камъ сѣверъ
374. Магнитный меридіанъ, склоненіе, промѣны
375. Буссола за склоненіе
376. Буссола за наклоненіе
Глава III. Способи за магнитисваніе
377. Магнитисваніе съ магнитно-то вліяніе на земѭ-тѫ
378. Магнитисваніе съ трьканіе
379. Магнитни снопове, подковы на магниты-ты
Осма книга. Електричество
Глава I. Основны явленія
380. Открытіе на електричество-то
381. Извори на електричество
382. Електроскопи, електрическо махало
383. Опытъ, кой-то води да ся различявать два вида електричество
384. Хыпотеза за двѣ-тѣ електрическы влагы
386. Тѣла проводници и тѣла у единителіе
387. Електрисваніе на тѣла проводницы
388. Струпваніе на електрическѫ-тѫ влагѫ по лице-то на тѣла-та
389. Вліяніе отъ формѫ-тѫ на тѣла-та възъ струпваніе-то на електричество-то, мощь на врьхове
Глава II. Електрисваніе по вліяніе, електрическы машины
390. Вліяніе отъ наелектрисаны тѣла възъ тѣла въ срѣдне състояніе
Уряди основани възъ електрисваніе-то по вліяніе
391. Електрическа машина
392. Мѣреніе пълнежя на електрическѫ-тѫ машинѫ, ханлеевъ електрометръ
393. Електрофоръ
394. Електрометръ съ златны листа
Глава III. Електрическы играчкы за растухѫ
395. Електрическа искра
396. Електрическо столче
397. Електрическо звънкало
398. Посѣдница на куклы
399. Електрическа врьтѣшка
400. Електрическо яйце
401. Магыческы четврьтакъ
402. Волтино пушкало
Глава IV. Сгѫщаваніе на електричество-то
403. Електрическы сгѫстителіе
404. Бавно праздненіе и мъгновенно праздненіе на сгѫститель, празднитель
405. Прѣдѣлъ за пълненіе на сгѫстителя
406. Лейденска стъкленица
407. Електрическа баттерія
408. Електрометръ-сгѫститель
Глава V. Различны явленія отъ електричество, набрано у сгѫстители
409. Физіологыческы явленія
410. Свѣтливы явленія, свѣткава стъкленица
411. Топлородны явленія
412. Електрическы портрети
413. Механическы явленія
Глава VI. Атмосферно електричество, гръмъ и гръмоотводъ
414. Тожество на гръма и на електричество-то
415. Атмосферно електричество
416. Свѣткавица, гръмотевица, гръмъ
417. Явленія отъ гръмъ, малко число неговы жрьтвы
418. Поврьнѫтъ ударъ
419. Гръмоотводъ
Глава VII. Метеори, кои-то имѫть електрическо происхожденіе
420. Градъ
421. Вихрушкы
422. Съверно сіяніе
423. Огънь Сент-Елма
Глава VIII. Електричество отъ хымическы дѣйствія, Волтинъ стлъбъ
424. Галваніевъ опытъ
425. Волтинъ опытъ, теорія за досѣганіе
426. Волтина грамада на стлъбъ
427. Прѫгавина на грамадѫ-тѫ, полюси, електроди, токъ
428. Хымическа теорія на грамадѫ-тѫ
429. Забѣлѣжкы отъ хыміѭ потрѣбны за теоріѭ-тѫ на грамады-ты
430. Грамада съ яслы
431. Волластонова грамада съ грьнцы
432. Грамада на вѫгленъ
433. Даніеллова граммада
434. Амалгамація на цинкове-ты у грамадѫ
Глава IX. Явленія отъ електрическы грамады
435. Физіологыческы явленія
436. Топлородны явленія
437. Свѣтливы явленія
438. Хымическы явленія отъ грамадѫ-тѫ, разложеніе на водѫ-тѫ
439. Разложеніе на окысы и на соли
Приложенія на разложенія-та, кои-то ставать съ грамадѫ
440. Галванопластика
441. Златеніе и срѣбреніе съ грамадѫ
Глава X. Електро-магнетизмъ
442. Отношеніе между магнетизма и електричество-то
443. Дѣйствіе на токове-ты възъ магниты-ты
444. Амперова просташка хыпотеза
445. Дѣйствія на магниты-ты и на земѭ-тѫ възъ токове-ты
446. Мултипликаторъ галванометръ
447. Служба на мултипликатора
448. Магнитисваніе съ токове
Глава XI. Електро-динамика
449. Взаимны дѣйствія на токове възъ токове
450. Соленоиди
451. Амперова теорія възъ магнетизма
Глава XII. Електро-магнити, телеграфи и електромагнитическы двигателіе
452. Електро-магнити
453. Електрическы телеграфи
454. Значеніе на земѭ-тѫ въ прѣноса на токове-ты
455. Морсовъ телеграфъ записвачь
456. Морсовъ манипулаторъ и пріемникъ
457. Скорость, съ коѭ-то ся прѣдавать електрическы-ти токове
458. Електро-магнетическы двигателіе
Глава XIII. Токове отъ подсѣщаніе, тѣхно приложеніе въ лѣченіе болести
459. Подсѣщаніе съ токове
460. Свойства на токове-ты отъ подсѣщаніе, физіологыческы явленія
461. Лѣчебно приложеніе на електричество-то
Надавка. Сравнителна таблица на французскы-ты мѣры и тегла съ турскы-ты
Съдрьжяніе
Погрѣшкы